какво да Ви кажа...

няколко дни си мисля, да ви кажа честно и аз май незнам как да дифинирам точно това... за какво си мисля хахахха... лесно вкарваш някоя непозната думичка и малко се издигаш като по-знаещ. та напоследък около мен разговорите се въртят около една тема - " как подсъзнанието влияело на хората, и че позитивното мислене лекувало ". леле, виждате ли колко сме умни да прозрем великата истина за това, че просто трябва да се усмихваш малко повече за да се случват работите по лесно...

това, което следва...

Остани... има толкова многа болка...


Някой ми беше казал, че очите говорят... Какво ти казаха моите... Усмихната чаровница... Миледи, нежна и ефирна като сияние...


Но видя ли това, което имаше там сутринта...


Отивайки на работа, пазех онова чувство - гъделичкащо отвътре стомаха, когато си превъзбуден, като нов пролетен трепет. Унесена в чертежи и как да проектирам масата н апоредния капризен клиент, така че цветето да изглежда толкова примамливо истинско като декорация, усетих болката. Болка примесена със страх... гарнирана с изненада.


Една моя колежка, която от около месец е в болнични дойде с майка си и сина си. Привидно изглеждаше бодра и весела, но в очите й зрееше гняв. Резултатите от лекаската комисия бяха лоши...


За кой пореден път от няколко месеца насам слушам само за тези лоши новини...


Тя болната от рак в напреднал стадий търсеше с кой да поговори... къде да намери сила...или просто кой да й се усмихне и да помълчи заедно с нея.


Трудно е когато има толкова страдание около теб да останеш безучастен - някои болки приемаш с отвръщение, някои със съпричастност. Но винаги имаш ясната емоция, че участваш в случващото се с другия.


Колкото и да се стараех да запазя самообладание, при всяка нейна напираща сълза, в мен се забиваше по една стъклена прашинка...


Безучастно приятелство... нетърпимо примирие... гняв...


Болка...


Това се случвало само на добрите хора, но Господ си ги пазел...


Изпитание... хаха хаха


A някой няма ли да попита "Докога"...